Дума 30. Май 2017 , брой: 103 Мария Божкова,мл. адвокат в Адвокатска колегия-Сливен
Сега е моментът, когато трябва да се реагира. Не след приемането на закона. Не след хаоса, който следва прилагането му. За Изборния кодекс говоря. За този прословут избор на народните представители чрез мажоритарен вот с абсолютно мнозинство в два тура. Истината е, че така и не бе разяснено на гражданите от официалните власти, какво точно означава тази мантра - само

знайни и незнайни анализатори

се упражняват по въпроса. Вероятно и по тази причина немалка част от гласоподавателите го възприеха повече като своеобразен протест срещу политическото статукво, като панацея срещу обсебването на политическия живот от едни и същи лица. Закони обаче не се приемат нито с протести, нито със сълзливи псевдопатриотични монолози, нито с халтурни постановки. Необходим е диалог, анализ, конкуренция на обосновани мнения и то изготвени от експерти, които познават материята в дълбочина.
С огромно любопитство прочетох проекта за Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Той идва да "облече" със силата на нормативен акт идеята за прословутия мажоритарен избор на народни представители с абсолютно мнозинство в два тура. Ето в какво на практика се изразяват промените:
1. Държавата следва да бъде разделена на 240 едномандатни изборни района. За всеки един от тях Централната избирателна комисия назначава Районна избирателна комисия, състояща се от 13 членове, като в това число не се включват техническите сътрудници. Комисиите работят постоянно минимум два месеца и за това получават възнаграждения. За справка досега РИК бяха 31 на брой, а за в бъдеще броят им нараства на...240! Това раздуване на изборната администрация изглежда шизофренно, като се сравни с призивите народните представители да бъдат намалени от 240 на 120, защото разходите за тях утежнявали твърде много държавния бюджет. Но пък нека оценим и положителната страна - ще бъдат създадени, по груби сметки, над 2700 работни места, което управляващите едва ли ще пропуснат

да си припишат като своя заслуга

Тази реформа е неизбежна и произтича от самото естество на мажоритарната избирателна система. Друг вариант няма, но това не се обяснява на избирателите.
РИК се назначават и при частични избори, т.е., ако и след втория тур няма избран народен представител, изборите продължават. Ако народен представител стане министър, евродепутат, подаде оставка, бъде осъден, бъде установена неговата неизбираемост или несъвместимост със заеман пост, ако почине, това означава провеждане на нови и нови избори... Ще каже някой, че не трябва да се скъпим, когато става въпрос за демокрация, но от друга страна, се оказваме скъпи на триците и евтини на брашното!
2. Следващото е да потърсим в законопроекта онези механизми, които трябва да гарантират качествения подбор на народните представители. От една страна, мажоритарната система бе представяна като най-ефикасното средство в предизборната надпревара да участват личности с "високи професионални и нравствени качества... приемливи за обществото". От друга, бе насаждана илюзията, че тази избирателна система ще повиши политическата отговорност на политиците спрямо избирателите. В законопроекта обаче, откриваме следното: "При избори за народни представители във всеки едномандатен изборен район партиите, коалициите и инициативните комитети издигат само един кандидат за народен представител." Точка! Край! Нито дума за това какъв е механизмът за издирването на тези морално чисти, духовно извисени, никому непознати, защото у нас

само никому неизвестният не е опетнен,

но с висок обществен авторитет кандидати за народни представители! Но не може да бъде друго, защото философските и морално-етичните категории, които се отнасят до характеризирането на личността, не подлежат на правно-нормативна уредба.
"Мажоритарните системи дават възможност за по-лесно търсене на отговорност от съответните кандидати, когато провежданата от тях политика е в противоречие с интереса на избирателите", пише в мотивите към законопроекта. В самия законопроект обаче, а и никъде другаде, не са предвидени механизми за търсене на отговорност! В крайна сметка, като се е изложил в града, на следващите избори партията ще го регистрира в района, обхващащ селата!
3. Приемливо е обстоятелството, че според законопроекта наименованията, границите и номерацията на изборните райони се определят с указ на президента. В предходното Народно събрание бе внесен законопроект, според който тези въпроси бяха фиксирани с приложение към кодекса. При по-внимателен прочит се установи, че разделението на районите не бе добре обосновано математически, но очертаните граници перфектно обслужваха интересите на една определена политическа сила и във висока степен предопределяха изборния резултат.
4. Гласуването в чужбина се очертава да се превърне в пълен фарс. Съгражданите ни в чужбина получават бюлетина за едномандатния изборен район, който съвпада с постоянния им адрес. Така например,

ако в Мюнхен има една секция

в която са заявили желание да гласуват български граждани с постоянни адреси в различни части на България, това означава, че комисията следва да разполага с бюлетини от около... 240 различни вида. При преброяването злочестата комисия ще трябва да преброи и впише в протокола ОТДЕЛНО данните за всеки едномандатен изборен район.
5. Не на последно място в законопроекта е предвидено заветното намаляване на партийните субсидии от 11 лв. на 1 лв. Безспорно "ще се освободи финансов ресурс, който може да се насочи към други бюджетни пера", както пише в мотивите към предложението. Не се заблуждавайте обаче, че спестените средства ще отидат за пенсии, здравеопазване, образование или насърчаване на младите семейства. Те по- скоро ще са необходими за заплати на изборната администрация, за отпечатване на тонове бюлетини, протоколи, за материално-техническо осигуряване на цялата новосъздаваща се бюрокрация. А за изпадането на партиите в зависимости от "дарители" просто няма да коментирам...
След казаното дотук, се налага изводът, че приемането на този законопроект по-скоро би създало хаос в системата, отколкото желания позитивен резултат. Участието на професионалисти в държавното управление не може да се постигне с еднократно действие, пък било то и приемане на закон. Избирателната система сама по себе си, като сбор от технически правила и методи на изчисление на вота,

няма как да изгражда държавници

В съвременните условия партиите са тези, които съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез демократични средства, в т.ч. и чрез избори. Ето защо те трябва да се стремят да подготвят квалифицирани специалисти. Засега единствената политическа сила, която на дело е доказала, че търси вътрешно обновление, именно от гледна точка на кадрите си, е БСП. С новия устав бяха приети редица правила, чрез които навлизането на нови и млади лица в политиката вече не е мираж. Кадровото обновление е абсолютно видимо, ако по-внимателно се вгледаме в личностите, които са част от парламентарната група на "БСП за България", в 44-то Народно събрание. Всъщност промяната се оказва възможна, когато се прояви политическа воля от страна на даденото партийно ръководство.