От ония дни е останал в паметта ми един момент. Виждам се на миндера във гостната ни стая, на горния кат. Вече се стъмва. Здрачът, който изпълва стаята мене ми изглеждаше още по-тъмен, но аз не мога да откъсна поглед от едно алено сияние, което озарява небето над черния силует на планината, далеко на запад. Небето тъмнее, а далечната зара става все по-ярка. Изеднаж чувам, ето и сега го чувам, гласа на баща си – “Крушово гори” – мъката във бащиния ми глас, и друго още нещо – неизразимо, разтърсващо, могъщо, се преле във мене със голема сила.
С тия спомени започва моят живот. Те останаха завинаги във моята памет, във сърцето ми. По-късно аз узнах всичко за Илинденското въстание; узнах за безмерната мъка на нашия народ във Македония; за неговите страдания; за борбите му; за неговите възторзи; за прескъпите му жертви; за чутовния му героизъм. Узнах и приех във сърцето си неговата правда. Тази неутолима жажда се превърна във друга още по-голема жажда. Да разкажа на другите люде за мъката на народа; за борбите му; за героизма му; за неговите копнежи; за неговата света правда. Което можах да разкажа, то е по страниците на романа, ала много повече остана във мене, във самото ми сърце, като жива рана в сърцето ми, все още отворена.
Димитър Талев
Ето къде през Х в. дунавските и волжскит...
Оказа се, че Аспарух е от рода на Атила.